some little dots

about    connect the dots   post cards   

November 10, 2011 at 2:24pm

"ти си." е друго любимо изречение-манифест, познато ни от изкуството на детския спор и самоутвърждаване. 

В бар Wonder не знаехме дали оглеждащите се са на ти със своето аз съм. Би ни станало хубаво обаче, ако не са се подразнили от намалената видимост в огледалото, а са разчитали повече на вътрешното си усещане за себе си по време на експозицията Важното е…

Стикерът остава и днес там, последен шанс да се погледнеш през дупките в замъгленото.

Disclaimer: В случай на съмнение ти ли си или не си, моля обръщайте се към най-близък приятел на бара.

November 9, 2011 at 9:17am

1 209 600 секунди от нашия живот

наред с наистина важното, първият ни проект за wonder bar се получи чудно. 

вече точно 2 седмици имаше сериозно, имаше игра, а сега е време за нещо ново. 

така, закриваме експозицията Важното е някъде другаде на 10 ноември, вместо днес, след 19:00 часа, на същото място. 

последни 2 дни за разходка и питие сред птиците и думите.

енджой!


November 6, 2011 at 4:49pm

November 5, 2011 at 11:55pm

Размер: 50 х 50 см (фифти-фифти) 
"красотата е симетрия" е тоталитарно твърдение от съвсем близкото минало, толкова близко, че даже е съвсем актуално. Думите в тази комбинация са до такава степен абсурдни, че направо са гротескни. Oкей, гротеската е стилистика за напреднали, нека да останем в предверието на грозно-изопаченото, във вакуума на очакването на новия "югенд-поп-фолк". Какво можем да направим с грозното? Отговорът е "едва ли нещо…". Все пак, К си поигра с черните хиксове, които на фона на червената им стена, могат да бъдат доста застрашителни, дори и без счупени крайчета. Добавихме липсващия бял цвят, завършващ класическата цветова схема на пожарната команда "черно-червено-бяло". На белия фон тук само черното върши някаква работа – деликатно нарушихме стройната система на твърдата декларация, миниатюрните разминавания в стройно подредените букви и думи внесоха необходимата доза хаос и създадоха усещане за нещо, което се разпада или просто се бунтува в позволените му "лявo-дясно" или "горе-долу". Tака задният план стана много по-интересен от предния. Буквичките на "красотата е симетрия" заиграха самоотвержено ролята на кавички на Големия Хикс, който вече нищо не може да задраска или скрие. 
Черни кръвни телца в битка с голямото черно тяло.

Размер: 50 х 50 см (фифти-фифти) 

"красотата е симетрия" е тоталитарно твърдение от съвсем близкото минало, толкова близко, че даже е съвсем актуално. Думите в тази комбинация са до такава степен абсурдни, че направо са гротескни. Oкей, гротеската е стилистика за напреднали, нека да останем в предверието на грозно-изопаченото, във вакуума на очакването на новия "югенд-поп-фолк". Какво можем да направим с грозното? Отговорът е "едва ли нещо…". Все пак, К си поигра с черните хиксове, които на фона на червената им стена, могат да бъдат доста застрашителни, дори и без счупени крайчета. Добавихме липсващия бял цвят, завършващ класическата цветова схема на пожарната команда "черно-червено-бяло". На белия фон тук само черното върши някаква работа – деликатно нарушихме стройната система на твърдата декларация, миниатюрните разминавания в стройно подредените букви и думи внесоха необходимата доза хаос и създадоха усещане за нещо, което се разпада или просто се бунтува в позволените му "лявo-дясно" или "горе-долу". Tака задният план стана много по-интересен от предния. Буквичките на "красотата е симетрия" заиграха самоотвержено ролята на кавички на Големия Хикс, който вече нищо не може да задраска или скрие.

Черни кръвни телца в битка с голямото черно тяло.

November 3, 2011 at 6:06pm

tabula rasa 

блясъкът на чистата дъска 

в wonder bar 

до 9 ноември 

5:35pm

На черна дъска с тебешир или на бяла дъска с черен маркер? Оригиналът е бил просто символ, който Аристотел вижда във функцията на гладката, ученическа дъска.

Интересува ни символът, възможността за ново начало, представата ни за знанието и съзнанието, за контрола над драсканиците върху личните ни “празни дъски”.

Бихме могли да покажем надписа като светъл силует върху тъмна ситуация, за да подсилим контраста. Решихме да има повече пространство, всичко да е празно и да няма пречки за смисъла. Бялото е невинно, чисто и светло. 

Хем го има, хем го няма – нека зависи от нас. 


November 2, 2011 at 6:05pm

Ето как птиците от А до В излязоха от списъка си в Wikipedia, главите и тетрадките ни, за да кацнат между хиксовите закачалки в Wonder. 

6:05pm

Все ми е едно

е изречение-манифест, което предоставихме на Wonder-посетителите за свободна изява.  

4:28pm

П Т И Ц И Т Е  В  БЪЛГАРИЯ
от А до В 
Историята на инсталацията, която поставихме в Wonder Bar за Важното е…, започва с въпроса “А това пиле какво е?”, който Ева често задава.
Веднъж тя го задава и в кутийката на Wikipedia и тогава се влюбва от пръв поглед в “списък на птиците в България”, който попълва с цвят празните силуети на иначе различно звучащите птичи имена в главата й. 
Историята придобива нов смисъл, когато страст-имащият Кирил влиза в среща за експозицията с изречението “Все ми едно”, което някак въобще не му отива. След като Все ми е едно влиза в списъка неща за мястото, решихме да представим и триизмерния му вариант. 
Птиците са напълно еднакви, направени са от крафт хартия с размери 25х25 см, моделът е на класически японски жерав, толкова адекватен на първосигналният образ, изникващ в съзнанието при споменаването на Брезова скатия например, колкото и за самия жерав. Всяко от 18-те пилета си има собствено, реално име. Подредени са по азбучен ред на три “клона” за А, Б и В.
Според списъка на Птиците в България, птици, чиито имена започват с буква В, в страната няма. Ние обаче знаем, че това не е вярно. Най-често срещаното пиле, за което се сещаме, е пилето Все ми е едно.  

П Т И Ц И Т Е  В  БЪЛГАРИЯ

от А до В 

Историята на инсталацията, която поставихме в Wonder Bar за Важното е…, започва с въпроса “А това пиле какво е?”, който Ева често задава.

Веднъж тя го задава и в кутийката на Wikipedia и тогава се влюбва от пръв поглед в “списък на птиците в България”, който попълва с цвят празните силуети на иначе различно звучащите птичи имена в главата й. 

Историята придобива нов смисъл, когато страст-имащият Кирил влиза в среща за експозицията с изречението “Все ми едно”, което някак въобще не му отива. След като Все ми е едно влиза в списъка неща за мястото, решихме да представим и триизмерния му вариант. 

Птиците са напълно еднакви, направени са от крафт хартия с размери 25х25 см, моделът е на класически японски жерав, толкова адекватен на първосигналният образ, изникващ в съзнанието при споменаването на Брезова скатия например, колкото и за самия жерав. Всяко от 18-те пилета си има собствено, реално име. Подредени са по азбучен ред на три “клона” за А, Б и В.

Според списъка на Птиците в България, птици, чиито имена започват с буква В, в страната няма. Ние обаче знаем, че това не е вярно. Най-често срещаното пиле, за което се сещаме, е пилето Все ми е едно.  

October 31, 2011 at 1:30am

Пост Постер
Покрай всички неща за самите неща в бара не смогнахме с плакати извън бара. 
Иначе мислихме. Това е виртуален плакат. Представете си, че сте го мернали някъде по улиците в центъра, Шишман, примерно. Ако Ви е направила впечатление сигналната комбинация “хладно тъмно бордо-светъл циан”, може би бихте се спрели за секунда-две да прочетете буквичките. Не е късно.

Пост Постер

Покрай всички неща за самите неща в бара не смогнахме с плакати извън бара. 

Иначе мислихме. Това е виртуален плакат. Представете си, че сте го мернали някъде по улиците в центъра, Шишман, примерно. Ако Ви е направила впечатление сигналната комбинация “хладно тъмно бордо-светъл циан”, може би бихте се спрели за секунда-две да прочетете буквичките. Не е късно.

October 27, 2011 at 12:58pm

В основата на експозицията Важното е някъде другаде 

е положен проектът Това не са букви…, заради който Кирил Златков е поканен през далечната 2000 г. на фестивал за авангардно изкуство в тогавашната Европейска столица на културата - Краков. 

Идеята живее за втори път, в нова форма, както е редно.

Шрифта Кирил рисува в ранните часове на деня, в тетрадката с корица Мечо Пух, елегантният резултат вече е изложен в Wonder Bar и ще си стои привидно кротко там до 9 ноември 2011 г. 

11:19am

some little dots в wonder bar, софия

От 26 октомври до 9 ноември представяме първи работи в пространството на Wonder Bar на ул. “6-ти септември” №38 в София.

Нещата са правени специално за мястото, отразявайки мисли леко философски, силно графични и с подчертана типография. 

Експозицията кръстихме:   

Специални благодарности на: 

Wonder, за “отворените” стени и доверието
Pink Onion, за поканата към Кирил да представи нещата си в това второ арт събитие за бара
Sign Cafe, за отпечатването на визиите 
Bulget, за печата на картичките и личното отношение 
Дистрибуторите на Fruit of the Loom, за качествените им тениски и печат, които скоро ще покажем тук

October 19, 2011 at 7:00am

The life of a designer is a life of fight. Fight against the ugliness. Just like a doctor fights against disease. For us, the visual disease is what we have around, and what we try to do is cure it somehow with design.

— 

Massimo Vignelli във филма "Helvetica"

(точка едно от Вместо-манифеста ни би звучала така